[EN/ES/BG]Great joy at home - we have babies! / Gran alegría en casa: ¡tenemos bebés! / Голяма радост във вкъщи - имаме си бебета!

Great joy at home - we have our babies!

Hi, I am really happy to share with you a great news! We have our baby kittens. You'll say we have kittens all the time, but these are a little more special to me. They're not some magical kittens, but they came along at just the right time for us to be home. We had a little trip coming up and this mama cat was going to be alone and pregnant, but at least now we know she won't be alone and will be taking care of the kittens.

I want to introduce you to our little mama cat. I think she is still too small to be a mother, but nature knows her job. Here is her story. My parents' house has a backyard that is so small you could walk one in there. There are a couple of rabbit hutches in the yard and a garden that is 2 metres by 3 metres. There are apricot and cherry fruit trees planted in the garden, and yes a vine (grapes). In this small garden, her mother comes to hide from mean cats who have been harassing them. My mother and father spot the mother cat and her young. They start bringing them food and water. All was well until at one point the mother disappeared, leaving the two little kittens about a month and a baby. After another month dad said one kitten was gone only the striped one was left. Since it was too small to determine its sex, we had decided it was a male kitten - I don't know why. The niece named him Mancho (male name) - and it sounded very good, so Mancho.

I've mentioned a few times that I have a cat who is currently being kept by my parents named Betko - the vet had said he was a female kitten - I named him Betty, but he turned out to be a male who was used to the name Betty - he became Betko. In Mancho's case it was the opposite - we named her male and she turned out to be a lady. Mancho is now Manny.

The last time we came to my parents, it seemed to me that she was a bit bigger than before, and only in the belly area. On my current visit, it was now officially Manny waiting for babies.

Last night she had laid out on a rug in the yard, and I went to pat her belly a little more gently. I was hoping to feel the kittens, but everything was so inflated it was like it was going to burst at the seams. I thought she might give birth while we were gone and something could happen to her or the kittens. The cats chase her in the backyard a lot and want to beat her, and she's a sweet little thing with a belly that's been blown up like a bomb.

My mom said she heard her all night either fighting with someone or something going on that she didn't understand - my mom has a broken limb and isn't very mobile. At some point everything had quieted down.

In the morning when I got up she told me about Manny's night fights. My father and I started looking for her. It turned out that she had found a secret hiding place. A place in the yard where those nasty cats that harass her don't come. Close to us humans. It was in this little gap that she found the salvation and solitude to give life to her kittens. These tiles are from a countertop my dad set up so we could cook outside, though last year they put up these "see-through walls" so my mom's flowers wouldn't freeze.

As soon as we figured out where it was and brought food and water. Unfortunately she is obviously very tired and doesn't even move. While we were discussing what to put her food and water in so she could gather in the gap - my son immediately responded, he threw a tomato next to her. He doesn't eat tomatoes himself, but see for mama cat immediately found a tomato and gave it to her.

We found out there were 4 kittens - 2 white with black spots, one black and yellow and one white and yellow - like a tiger. Every time I look to check on her I reach out to pet her ( I don't try to touch the little kittens) - she starts purring loudly and nuzzling into my hand. A few times I tried to give her a piece of food but she is not used to eating from a person's hand and pushes it away, I also tried to put drops of water in her mouth by dipping my fingers in water but she just wanted support and nuzzled into my fingers.

When I look, her food is about to change, that I stayed at nearly 30 degrees for a few hours and I'm afraid to let her eat like that because it will make her even more uncomfortable - SHE IS LEARNING TO BE A MOTHER NOW!

Gran alegría en casa - ¡tenemos a nuestros bebés!

¡Hola, estoy muy feliz de compartir con ustedes una gran noticia! Tenemos nuestros gatitos. Diréis que tenemos gatitos siempre, pero estos son un poco más especiales para mí. No son unos gatitos mágicos, pero han llegado en el momento justo para que estemos en casa. Nos esperaba un viajecito y esta mamá gata iba a estar sola y preñada, pero al menos ahora sabemos que no estará sola y cuidará de los gatitos.

Quiero presentaros a nuestra pequeña mamá gata. Creo que todavía es demasiado pequeña para ser madre, pero la naturaleza conoce su trabajo. Esta es su historia. La casa de mis padres tiene un patio trasero que es tan pequeño que podrías pasear uno por él. Hay un par de conejeras en el patio y un jardín de 2 por 3 metros. En el jardín hay plantados árboles frutales de albaricoque y cereza, y sí una vid (uvas). En este pequeño jardín, su madre viene a esconderse de los gatos malos que los han estado acosando. Mi madre y mi padre ven a la gata madre y a sus crías. Empiezan a llevarles comida y agua. Todo iba bien hasta que en un momento dado la madre desapareció, dejando a los dos gatitos de un mes y un bebé. Al cabo de otro mes el padre dijo que uno de los gatitos había desaparecido y que sólo quedaba el rayado. Como era demasiado pequeño para determinar su sexo, habíamos decidido que era un gatito macho, no sé por qué. La sobrina lo llamó Mancho (nombre masculino) - y sonaba muy bien, así que Mancho.

Ya he comentado algunas veces que tengo un gato que actualmente tienen mis padres llamado Betko - el veterinario había dicho que era un gatito hembra - lo llamé Betty, pero resultó ser un macho que estaba acostumbrado al nombre Betty - se convirtió en Betko. En el caso de Mancho fue lo contrario - le pusimos nombre de macho y resultó ser una dama. Mancho es ahora Manny.

La última vez que vinimos con mis padres, me pareció que era un poco más grande que antes, y sólo en la zona de la barriga. En mi visita actual, ahora era oficialmente Manny esperando a los bebés.

Anoche se había tumbado en una alfombra en el patio, y fui a acariciar su vientre con más suavidad. Esperaba sentir los gatitos, pero todo estaba tan inflado que parecía que iba a reventar. Pensé que podría dar a luz mientras estábamos fuera y que podría pasarle algo a ella o a los gatitos. Los gatos la persiguen mucho en el patio trasero y quieren pegarle, y ella es una cosita dulce con la barriga inflada como una bomba.

Mi mamá dijo que la escuchó toda la noche o peleando con alguien o pasando algo que no entendía - mi mamá tiene una extremidad rota y no es muy móvil. En algún momento todo se calmó.

Por la mañana, cuando me levanté, me contó las peleas nocturnas de Manny. Mi padre y yo empezamos a buscarla. Resultó que había encontrado un escondite secreto. Un lugar en el patio donde no vienen esos gatos desagradables que la acosan. Cerca de nosotros los humanos. Fue en este pequeño hueco donde encontró la salvación y la soledad para dar vida a sus gatitos. Estas baldosas son de una encimera que puso mi padre para que pudiéramos cocinar fuera, aunque el año pasado pusieron estas "paredes transparentes" para que las flores de mi madre no se congelaran.

En cuanto nos dimos cuenta de dónde estaba y trajimos comida y agua. Desgraciadamente está obviamente muy cansada y no se mueve. Mientras discutíamos en qué poner su comida y su agua para que pudiera recogerse en el hueco, mi hijo respondió de inmediato y le tiró un tomate al lado. Él mismo no come tomates, pero ver por mamá gato inmediatamente encontró un tomate y se lo dio.

Descubrimos que había 4 gatitos - 2 blancos con manchas negras, uno negro y amarillo y otro blanco y amarillo - como un tigre. Cada vez que miro para ver cómo está, extiendo la mano para acariciarla (no trato de tocar a los gatitos) - ella empieza a ronronear fuertemente y a acurrucarse en mi mano. Un par de veces intenté darle un trozo de comida pero no está acostumbrada a comer de la mano de una persona y la empuja, también intenté ponerle gotas de agua en la boca mojando mis dedos en agua pero sólo quería apoyo y se acurrucó en mis dedos.

Cuando miro, su comida está a punto de cambiar, que me quedé a casi 30 grados durante unas horas y me da miedo dejarla comer así porque se va a sentir más incómoda - ¡Ahora está aprendiendo a ser madre!

Голяма радост във вкъщи - имаме си бебета!

Здравейте, истински се радвам, че мога да споделя с вас една страхотна новина! Имаме си бебета котета. Ще кажете, че постоянно се раждат малки котенца, но за мен тези са малко по-специални. Не са някакви вълшебни котета, но се появиха в правилният момент да сме си във вкъщи. Очаква ни едно малко пътешествие и тази мама котка щеше да остане сама и бременна, а сега поне знаем че няма да е сама и ще се грижи за котенцата.

Искам да ви запозная с нашата малка мама котка. Според мен е все още твърде малка за да бъде майка, но природата си знае работата. Ето и нейната история. В къщата на родителите ми има заден двор който е толкова малък че една можеш да се разминеш там. В двора има няколко клетки за отглеждане на зайци и градинка голяма 2 на 3 метра. В градинката има засадени плодни дръвчета кайсия и череша, а да и лозово дърво (грозде). В тази малка градина, нейната майка идва да се скрие от злобни котараци които са ги тормозели. Майка ми и баща ми забелязват котката-майка и малките и. Започват да им носят храна и вода. Всичко било добре докато в един момент майката изчезва, остават двете малки котенца големи около месец и малко. След още месец татко сподели че едното котенце е изчезнало остана само това шареното. Тъй като беше твърде малко за да определи полът му, бяхме решили че е мъжко коте - не знам защо. Племенничката го кръсти Манчо (мъжко име) - много добре и звучало това име, та Манчо.

Няколко пъти съм споменавала че аз имам котарак който в момента се отглежда при родителите ми Бетко - при него пък ветеринар беше казал че е женско коте - кръстих го Бети, но се оказа мъжко, което е свикнало с името Бети - стана Бетко. В случая с Манчо стана обратното - кръстихме я с мъжко име а се оказа госпожица. Манчо вече е Мани.

Предният път когато идвахме при родителите ми, ми се стори че е малко по-голяма от преди това, и то само в областта на корема. При сегашното ми идване вече беше официално Мани чакаше бебета.

Снощи беше се излегнала на едно килимче на двора и аз отидох да я помилвам малко по-внимателно покрай корема. Надявам се да усетя котенцата, но всичко беше така напомпано че все едно щеше да се пръсне по шевовете. Замислих се че може да роди докато ни няма и можеше да се случи нещи с нея или с котенцата. Много я гонят котките в задният двор и искат да я бият, а тя милата една мъничка, с надуто коремче като бомбичка.

Майка ми каза че я е чувала как цяла вечер се или бие с някого или нещо се случва, което не е разбирала - майка ми е със счупен край и не е много подвижна. В един момент всичко било утихнало.

Сутринта като станах ми разказа за нощните битки на Мани. Започнахме да я търсим с баща ми. Оказа се че тя е намерила тайно скривалище. Място на двора където тези лоши котки които я тормозят не идват. Близо до нас хората. Ето в тази малка пролука тя е намерила спасението и усамотението да даде живот на своите котенца. Тези плочки са от плот който баща ми е създал за да можем да готвим на открито, макар че миналата година сложиха такива "прозрачни стени" за да може да не замръзват цветята на майка ми.

Веднага като разбрахме къде е и донесохме храна и вода. За жалост явно е много изморена и дори не помръдва. Докато обсъждахме в какво да и сложим храна и вода за да може да се събере в пролуката - сина ми веднага реагира, хвърли един домат до нея. Той самият не яде домати, но виж за мама котка веднага намери домат и и го даде.

Разбрахме че са 4 котенца - 2 с бели с черни петна, едно с черни и жълти и едно с бели и жълти - като тигърче. Всеки път когато я поглеждам да я проверя протягам ръка за да я помилвам ( не правя опит да пипам малките котенца) - тя започва да мърка силно и да се гали в ръката ми. Няколко пъти направих опит да и подам парченце храна, но тя не е свикнала да яде от ръката на човек и го бута, пробвах се и капки вода да и дам в устата като си потопя пръстите във вода, но тя искаше само подкрепа и се галеше в пръстите ми.

Като гледам, храната и е за смяна, че няколко часа стоя на близо 30 градуса а ме е страх да я яде такава защото ще и стане още по-некомфортно - ТЯ СЕГА СЕ УЧИ ДА БЪДЕ МАЙКА!