Sad thoughts on Sunday night... / Тъжни мисли в неделя вечер...

Sad thoughts on a Sunday night...

Have you ever thought how quickly a person's life can end?
No, there's nothing to worry about past me, but today we were reminded again by fate that we can pass from this world just like that in a few minutes of inattention.

Yesterday @vasko90's mother and her mate came home from England. They arrived by plane in Varna in the afternoon. We saw each other for a couple of hours and decided to go to Dobrich together, take a walk and let the little "beast" run around - so he could get tired and sleep.

In the evening we were looking for a place with live music. We stopped at one place but there were no seats so we continued on to the next. We found our place! It's called "Swan" restaurant. There is an artificial lake in the centre of Dobrich and there is a restaurant right next to it. We were there.

Everything was great, we had a few celebrations like 3-4 birthdays, a wedding and a child christening. Which is to say - lots of kids, a dance floor and balloons.

The little one saw all this and went crazy with desire to run wild. He was throwing the balloons in the air, dancing with the girls (girls about 5 years older, but blond - apparently he likes such women), singing, running between the tables - it was a whole show.

We had a bite to eat, and caught 1-2 horo dancing (it's a traditional Bulgarian dance where people hold hands and play with different bounces and steps). I even got into the dance by holding the little one - giving him a little shake on the bounces - he laughed so hard!

Everything was great!

Unfortunately, my photos from there are few, because the little one didn't let me take pictures...

We got home at 12 in the evening and continued playing with him until about 2:30 - but this kid didn't get mad...

In the morning we got up, ate and in the afternoon decided to head back home. Everything was fine until 2 Romanian cars - according to Vasko with new cars 3-4 years old at most, decided not to crash into us. They almost pushed us off the road. Understand we are in a big car - a jeep, it may be 20 years old, but it runs like the new ones, behaves like the new ones, only it's heavy. Very heavy, if I'm not mistaken it weighs about 2.2 tons. If it wasn't for Vasco's quick reaction to shift just slightly we would have been blown away as they overtook us.

We were driving 90 on the interstate - as the rules allow in our state and they went by us at least 140. If you are driving 90 and someone passes you at 120 for example you will notice that they are at least 3-4-5 seconds next you in the opposite lane ( there is one lane each way ) and the case here was for no more than two seconds. The air blast was shaking us up, a big heavy truck was overtaking us a few miles ago so it didn't displace us as much as these two hit cars.

What if we had turned around? What if we were in the next field of wheat harvest?

I thought, that's how long it takes to ruin not one, but several lives.

I tried to take a picture of the car numbers, but they were too fast for my phone to respond. I even thought about calling the local police - so these drivers are a danger to themselves and others on the road.

We got home and guess what happens. We are watching some Godzilla screening on TV - they stopped the movie to announce that a bus with children and adults travelling from Sunny Beach to Belgrade (a bus with Serbian residents) turned into some ditch(ravine). According to witness testimonies - one of the parents went to talk to the driver, he got distracted and turned the bus around. Nearly 40 people in a ball on the bus.

In this case, who was at fault? The driver or the parent?

Immediately they will probably condemn the driver for being in the wrong. And realistically for me the parent should be condemned. YOU ARE THE PARENT, traveling with your child and won't take anti-nausea meds in a car (because of nausea went to the driver, sat with him)? How stupid do you have to be to go bother the person who cares about your life and the lives of others on the bus? How come you travel such long distance without an event organizer to take care of things like this, someone has sick, someone fainted, someone ... needs the toilet!

I don't understand, it doesn't fit in my head. How can such people exist.

Тъжни мисли в неделя вечер...

Замисляли ли сте се колко бързо може да свърши живота на един човек?
Не, няма нищо притеснително покрай мен, но днес отново ни напомни съдбата че можем да си отидем от този свят ей така за няколко минути невнимание.

Вчера се прибраха от Англия майката на @vasko90 и нейната половинка. Пристигнаха със самолет във Варна следобеда. Видяхме се за някоко часа и решихме всички заедно да отидем в Добрич, хем и ние да се разходим и да пуснем малкият "звяр" да бяга - за да може да се измори и да заспи.

Вечерта търсихме заведение където да има жива музика. Спряхме се на едно заведение, но нямаше места затова продължихме към следващо. Намерихме нашето място! Казва се ресторант "Лебеда". В центъра на Добрич има изкуствено езеро и точно до него има ресторант. Ние бяхме там.

Всичко беше чудесно, имаше няколко празненства като 3-4 рожденни дни, сватба и кръщене на дете. Което ще рече - деца много, дансинг и балони.

Малкия като видя всичко това направо полудя от желание да се развихри. Хвърляше балоните във въздуха, танцуваше с момиченцата (девойки с около 5 години по-големи, ама руси - явно харесва такива жени), пееше, бягаше между масите - цяло представление беше.

Хапнахме, хванахме се и на 1-2 хора да потанцуваме (това е традиционен български танц, където хората се хващат за ръце и играят с различни подскоци и стъпки). Дори аз се хванах на хоро като държах малкия - да го раздрусам малко на подскоците - той много се смя!

Всичко беше чудесно!

За жалост снимките ми оттам са малко, защото малкия не ме остави да снимам...

Прибрахме се вечерта към 12 и с него до към 2:30 продължихме играта - ама това дете не се умаря...

Сутринта станахме, хапнахме и следобеда решихме да се връщаме към вкъщи. Всичкобеше добре, докато 2 Румънски коли - според Васко с нови коли на максимо 3-4 години, решиха да не се набутат в нас. Без малко да ни избутат от пътя. Разберете ние сме с голяма кола - джип, да може да е 20 годишен, ама върви като новите, държи се като новите, само че е тежък. Много тежък, ако не се лъжа тежи около 2.2 тона. Ако не беше бързата реакция на Васко съвсем леко да се измести щяха да ни отнесат докато ни изпреварваха.

Ние карахме с 90 на междуградки път - както позволяват правилата в нашата държава а те преминаха покрай нас поне със 140. Ако караш с 90 и някой те изпреварва със 120 примерно ще го забележиш че поне 3-4-5 секунди е до теб в сеседното платно ( има по една лента в посока ) а случая тук беше за не повече от секунда две. Въздушната струя ни разтресе, преди някоко километра ни изпреварваше голям тежкотоварен камион чак толкова не ни измести като тези двамата хитреци.

Ами ако се бяхме обърнали? Ами ако се намирахме в съседната нива с реколта от пшеница?

Замислих се, ето колко време е нужно за да съсипеш не един, а няколко човешки живота.

Пробвах се да заснема номерата на колите, но бяха твърде бързи за да отреагира телефона ми. Дори си мислех да звънна на местната полиция - та тези шофьори са опасни както за себе си така и за останалите на пътя.

Прибрахме се и преди малко познайте какво става. Гледаме си някаква екранизация на Годзила по телевизията - спряха филма за да съобщят че автобус с деца и възрастни пътуващи от Слънчев Бряг към Белград (автобус със сръбски жители) се е обърнал в някаква канавка(дере). По свидетелски показания - един от родителите е отишъл да говори нещо с шофьора, той се е разсеял и е обърнал автобуса. Близо 40 човека на кълбета в автобуса.

В случая кой е виновен? Шофьора или родителя?

Веднага вероятно ще осъдят шофьора, че е сгрешил. А реално за мен трябва да се осъди родителя. ТИ СИ РОДИТЕЛ, пътуваш с детето си и няма да вземеш лекарства против прилошаване в кола (заради прилошаване отишъл до шофьора, да седнел при него)? Ти колко глупав трябва да си да ходиш да занимаваш човека който се грижи за живота ти и живота на останалите в автобуса? Как така се тръгва без организатор на събитието, който да се грижи за такива неща, на някой му е прилошало, някой припаднал, някой ... има нужда от тоалетна?!

Не разбирам, не ми го побира в главата. Как може да съществуват подобни хора.

The used images in this article have been created via Canva
All the images or some of them in this article are from this website. All Content on Pixabay is free to use for commercial and non-commercial purposes - Check the license

Thank you for reading and have a gorgeous day!